Промените в живота: ново начало или познатото всекидневие?

Напоследък нямах много време да публикувам в блога. Сесията дойде, започнах работа, твърде много промени настъпиха в ежедневния ми алгоритъм, а пък на всичкото това отгоре - в момента наистина имам идеи за които искам да пиша.

Последният ми пост, свързан с акнето, беше началото на редица идеи в главата ми, които реших да си запиша, за да не забравя точно върху какво искам да се съсредоточа. Лошото е, когато искаш да осъществиш някакви идеи, но нямаш времето, за да го направиш. Докато се усетя вече е 23:30, а аз съм на леглото и не мога да се мръдна от умора.

Все повече и повече забелязвам как наши и чужди блогъри започват да пишат за вътрешен мир и как да се чувстваме добре в тялото си, затова реших да го пречупя и през моята призма.

На първо четене съм страшно хаотичен и неорганизиран човек, но това ми е природата. "Аз се оправям в собствената си бъркотия!" това са най-честите ми думи пред приятели и близки, когато заварят "работната ми" хаос обстановка.

Покрай всички тези промени в живота човек може да е както ентусиазиран, така и след това смазан психически и физически. Новият начин на живот преобръща представата му за нещата, а дори мисленето и действията му. Все повече започва да ни се приисква да се откажем и да продължим по старому, защото това е нещо познато, но колкото повече настояваме на своето, толкова повече прогрес ще пожънем. Много хора не желаят да започнат, защото си мислят, че щом ябълката е на дървото, тя лесно може да се достигне. "Може да почака"; "Има още време"; "Искам да си поживея"; "Това не е за мен"; "Това е твърде унизително за мен"; все оправдания, които всеки един от нас някога е използвал, но докато продължаваме да ги използваме изпускаме възможности и много забавни моменти.

Страх

Страхът е нещо, което всеки един от нас е изпитвал някога през живота си. Страхът от провал или от това, което не познаваме е най-големият ни вредител, защото както не го познаваме, така и ще имаме възможността да го опознаем и , може би, да ни хареса. Новото начало винаги води до нещо хубаво.

Промените са странно нещо. Един ден си ставаш спокойничко в 12:00, пиеш си кафето, отиваш да си клюкарстваш с приятелка или се виждаш с гаджето, и всичко си е окей, а на следващия ден... вече бързаш сутрин да си хванеш трамвая, за да не закъснееш за работа. Че къде ми е кафето? Почива си в шкафа и няма и следа от него. Заспиваш прав? Че на кого му пука, бързо бягай, че закъсняваш!

Започвам да се настройвам на такива честоти, че от тук нататък само това ще ме очаква... ,а как мразех времето в училище. Защо съм си мислела, че тогава са ми били проблемите? Училището беше детска игра спрямо живота.

Но всичко си има своите позитиви и негативи, а позитивите със сигурност са повече! Когато се срещаш и запознаваш с нови хора се смееш повече и започваш да харесваш това, което правиш повече. Учиш се и градиш себе си като човек и същност. Вярно е , че трябва да сменим изцяло режима си, но дали пък няма да е за добро?

Животът трябва да се живее, докато го имаме. Да не ни е страх да предприемаме нови начинания и да се градим като личности. Да приемаме провалите с отворени обятия, защото това е единственият начин по който ще се научим. И да не забравяме да се усмихваме!

Приятен понеделник от мен и се надявам да съм ви дала поне малко стимул да направите нещо ново и нещо за себе си, защото понякога това може да ви отведе на по-хубави места!