Висше образование в ДВА университета

Преди една седмица ви попитах в инстаграм, каква искате да ми бъде следващата публикация. Темата за образованието ми беше засегната най-много пъти под въпросите: "Как се справяш с два университета?" и "Как се промени животът ти в София и съвети за кандидатстване?".

Първоначалната ми идея беше да направя видео по тази тема, но тъй като вече съм 2-ра седмица болна и без почти никакъв глас, реших, че ще е добре да не я отлагам и да се захвана с пост в блога.

По-голямата част от приятелите и познатите ми знаят, че уча в два университета, но за първи път ще го споделям и тук, затова ще започна като ви дам информация, как това е възможно.

Преди 1 година смятах, че като се запиша в университет и край. Това е. Ако искам да сменя специалност трябва да започна от първа година и реално времето, което съм прекарала в предишната ми специалност се губи, но това не се оказа точно така. Разбрах, че имам право да уча във втори университет, но не държавен. И за да ви стане по-ясно: уча журналистика в Софийския университет (2-ра година) и Музика: Поп и джаз пеене в Нов Български университет (1-ва година).

Сега идва и въпросът: Защо?

Занимавам се с музика още от малка. Свирила съм на пиано, пяла съм в хор, ходила съм на уроци по поп и джаз пеене. Ще се върнем на темата за мечтите, а моята беше да съм изпълнител с послание към хората. Но като помисля реално ми е достатъчно само да се занимавам с музика, за да бъда щастлива. След 1 година "изучаване" на журналистика бях пред доста голяма стъпка и тя беше да се откажа от тази специалност и да прекратя образованието си в Софийски университет. Причините бяха много и комплексни, и ще разберете за тях скоро.

Все пак, реших да не съм първосигнална ( каквато попринцип съм, хаха) и да не прибързвам с действията си. Реших да дам още една година шанс на СУ, но с малко разширение. Последвах мечтите си. От там вече тръгна нагласата ми - Ще следвам разума си, но в същото време ще отдам нужното внимание на мечтите си, защото никога не се знае какво може да излезе накрая, нали?

Точно по този начин - първосигнално и ненормално се явих на изпит по поп и джаз пеене в НБУ - без подготовка, без нищо, просто се записах, отидох на изпит и ме приеха. Тук бих искала да добавя, че това, че университетът е частен не означава, че могат да те приемат в определена специалност само, защото си плащаш. Всички, които са приети пеене могат да пеят и имат нужните качества.

След приемането ми започна великият хаос в главата ми. Как ще се справя? Ще имам ли време? Как ще го съчетавам с работата? (да, все още работя)

Всеки, който чуеше, че ще уча на 2 места и ще работя казваше - ти си луда. Да, но аз не се отказах. Повтарях си, че ще успея да съчетая всички неща, но понякога се появяват проблеми.

През последния месец хвърча между 3 места и обикалям цяла София по няколко пъти на ден. Малко са дните, в които имам минутка за себе си и мога да си взема въздух. Почти не се виждам с родителите си, а с приятелите имам някакъв бегъл контакт, ако евентуално успея да се появя на лекция. Пропускам лекции за сметка на други, а понякога пропускам дни от университет, за да ходя на работа, но не се оплаквам, защото сама си го избрах. Вярвам, че понякога трябва да направим жертви, за да получим накрая успех. Излизам от вкъщи в 9:00 ч. и се прибирам в 23:00 ч. Дори нямам време да лежа в нас и да гледам филми. Точно тази е причината да нямам и много време за блога този месец.

Истината е, че да учиш в 2 университета не е толкова лошо, нито пък е трудно, ако наистина го искаш. Моят избор е по-скоро сходен, защото от тази година в СУ съм профил радиожурналистика и пак се докосвам до някаква степен до музиката. Да, може да е много пътуване, но на мен ми доставя удоволствие това, което правя. Затова постоянно ви повтарям - правете това, което ви прави щастливи, защото тогава наистина ще искате да го правите и няма да е просто едно механично действие.

Как съм си разпределила програмата?

В НБУ имаме право сами да си направим програмата, затова аз се опитах максимално да "сбия" моята, за да може само в 2 или 3 дни да съм по цял ден там и да си взимам лекциите, но тъй като съм профил, който е основно с практика, това става малко сложно, защото все ми изскача нещо ново и някое място, на което трябва да съм.

В СУ практиката е друга - там просто чакам да ми излезе програмата и се нагласям според нея. Последния месец нямам много посещения там, но през ноември ще се постарая това да се промени! ;)

Какви са ми очакванията?

Очаквания - нямам. Просто искам да извлека най-доброто от всичко и да намеря най-доброто за себе си, защото някой ден искам да се събуждам сутрин и да знам, че отивам да правя това, което искам и това, към което съм се стремяла.

Една от ползите, които са много? Запознах се с адски свежи и приятни хора, и разширявам кръга си от контакти. Повярвайте ми, най-уникалното нещо е да намериш хора, които са амбициозни и се стремят към нещо, защото покрай тях ти можеш да получиш техния заряд и да направиш много, а с общи сили? Тогава вече нещата стават на друго ниво!

И... да не забравяме купона по пътя. ;)

Преследвайте целите си и не се страхувайте да рискувате. Аз рискувах - и ми се получи. Това означава, че всеки, който иска може да го направи. Твой ред е.

Ако темата ви е харесала и искате още неща свързани с университет, не се колебайте да ми пишете - винаги съм на среща!

Можете да давате идеи за бъдещи постове, които искате да четете, приемам ги с отворено сърце.

До следващия път!

-В.