За една щастлива Нова година

Всеки в края на годината си поставя цели за следващата. Всеки мечтае и всеки иска да изпълни тези цели. Записваме си ги на лист хартия, слагаме ги на стената, за да ги виждаме и да си ги припомняме всеки ден, или пишем писмо до бъдещото си "аз" и го запечатваме, за да можем да го отворим в навечерието на следващата нова година и да видим какво сме изпълнили и какво не. Тази година, обаче аз не написах своя списък с цели. Миналата година го направих и беше доста дългичък, но като го прочетох преди няколко дни осъзнах колко неща не са ми се случили и колко неща съм написала просто ей така. Но като се замисля и си върна лентата назад направих толкова неща, за които даже не съм си помисляла тогава, но пък съм искала повече. Срещнах се с много нови хора, създадох нови прекрасни приятелства, най-сетне правя това, което искам, опитах нови неща... И всичко това без да бъде планирано и записано. Признавам си, имам цели и за тази година, но си ги пазя за себе си, в съзнанието си. Нямам нужда да ги пиша и да ги следвам стриктно, а просто трябва да вървя с малки крачки. Искам да посетя много места, искам да развия блога си още повече, искам да започна да снимам, но само с искане не става. Трябва и действие, а това действие идва с добре начертан план. Понякога ми е било много трудно да изразя мислите си на хартия, камо ли в блога. Като че ли на другите им идва с лекота. Трудно ми е понякога да напиша определен блог-пост, защото даже и не знам защо го пиша. Единствената цел, която искам да споделя с вас е тази, че през новата година няма просто да публикувам тук, а ще пиша за това, което ме вълнува, за това, което ме прави щастлива. Мнението ми е, че всички влязохме в една рамка. Рамка на красивото и мечтите, но никой не иска да види зад тази рамка. Публикуваме красиви снимки, които изразяват радост, а всъщност зад тях стои, понякога, болка... и защо? Защо представяме на хората една фалшива реалност. Предполагам има хора с прекрасен живот, но дори и те, понякога, не могат да го нарекат такъв. Зад всеки стои нещо, което го мъчи, но си го премълчава и това е добре, но понякога не трябва да представяме всичко толкова прекрасно. Съгласна съм, че хората искат да влизат в социалните мрежи, за да виждат красиви снимки, постове и т.н, но нека не забравяме, че на първо място залъгваме себе си, че всичко ни е наред, а след това и тях. Нека през новата година да се откъснем от стереотипите, да излезем от комфрортната си зона, да покажем доброто, но също така и истинското, да обиколим повече места и да се усмихваме. Честита Нова година на всички и бъдете готови за нови интересни неща в блога, а и извън него!