От Пловдив с Любов

Пловдив е усещане. Пловдив е религия.

Откакто почти не се връщам в родния си град с всеки изминал ден все повече и повече си мисля за него. Начинът на живот там е странен, малко налудничев и неразбираем за повечето хора. Времето се стели бавно, хората са спокойни и усмихнати, а като излезеш по главната улица имаш чувството, че никой не е на работа, а е седнал на някое китно местенце я забутано в Капана, я до фонтана пред Общината, и води приятен разговор. Пловдив е начин на живот и само хората, които са израснали там могат да го усетят. Други пък, които не са – долавят това чувство, но им се струва странно. Човек, който иска спокойствие трябва да живее там.

Защо посвещавам този пост на Пловдив?

- От много време ми се върти идеята в главата да посветя такова нещо на родния си град, но никога не я осъществявам, защото или нямам време, или нямам точните думи с които да изразя мислите си.

Момичетата от Пловдив са дръзки. Те умеят да съчетават различни стилове, не са прекалени и смеят да мечтаят. За тях “бързото” кафе с приятелка може да се проточи в часове, прекарани в сладки приказки и защо всичко това, за да се насладят на горчивината на така любимата напитка. Със сигурност момичето на Пловдив не е работохолик, защото обича да прекарва време с близките си и да отделя време за себе си. Предпочита да гледа филм в петък вечер с приятели или семейство, отколкото да е накъде навън по шумните барове. Обича да се разхожда няколко часа около Гребния канал и да го обиколи минимум 3 пъти! Обича да седне в Градската градина и просто да се наслаждава на Пеещите фонтани, сама.

Момичето на Пловдив е момиче, което не го е страх да изрази мнението си и да покаже какво може. Всички ние можем да бъдем такива момичета, защото шумът и самотата на големия град не са за всеки, а всяка една от нас има нужда от миг спокойствие. Спокойствие, което може да бъде намерено в Пловдив.

Ще познаете това момиче, като го видите, само по усмивката.